Като юноша Марк Албиак се интересувал от фотография и двамата с баща му са прекарвали часове в един уебсайт, където водещи испански фотографи на дивата природа разказвали за своите фотографски техники. Той си спомня разказа на Марио Сеа за това как създал изображение от две експонации на осветен от луната бухал. Няколко години по-късно Марк вече присъства на голяма фотографска изложба, където представя снимките си заедно с Марио. Сега Марк е посланик на Canon с много признания на своето име, включително престижната награда ?Млад фотограф на дива природа на годината“, която получава на 14-годишна възраст.

Тук той и неговият колега посланик Мишел Дултремон, който живее и работи в Белгия и е двукратен носител на наградата за изгряваща звезда в областта на фотографията на дивата природа, ни разказват как този конкурс дава тласък на професионалните им кариери и предлагат съвети на млади фотографи на природата, които желаят да вървят по техния път.

Марк Албиак: Още преди да проходя родителите ми ме водеха с тях в планината. Баща ми обичаше да снима пейзажи и животни. Когато бях на седем години, той смени фотографското си оборудване с по-ново и аз наследих фотоапарата му – Canon EOS 30D (вече предшественик на Canon EOS 90D). Любовта ми към животните дойде първа. Фотоапаратът беше инструмент, който ми позволяваше да занеса тази дива природа у дома със себе си.

Мишел Дултремон: Определено любовта към дивата природа. Започнах с наблюдението на птици в продължение на три години, доста интензивно. Фотографията е просто средство, което ми позволява да увековеча срещите си с дивата природата. Можеше да е скулптура или живопис, но аз нямам този талант. Първите си снимки заснех в едно блато. Лежах в калта и чаках водните птици. Това бяха доста обикновени снимки, но беше страхотно да занеса тези мигове у дома. Блатото беше на по-малко от миля от дома, така че беше наистина удобно. Започнах с Canon EOS 400D (вече предшественик на Canon EOS 850D) и 20-годишен обектив EF 300mm f/4L USM (вече предшественик на Canon EF 300mm f/4L IS USM).

Мишел: Във всички конкурси човек има нужда от късмет. Късмет да бъде избран, но също така да спечели награда. Имах достатъчно късмет да спечеля тази награда два пъти. За мен е чест и е приятно да видя, че моето виждане за дивия свят се харесва на журито и публиката.

Марк: Никога не съм снимал, за да спечеля конкурс, а защото исках да снимам. Мисля, че в това е тайната. Заснех моето наградено изображение в градината на баба ми. Най-добрите снимки се правят там, където можете да прекарате най-много време. Когато работите близо до дома, не ви тревожи мисълта, че трябва да отлетите след няколко дни. И ако не заснемете снимка, която ви харесва, можете просто да се върнете на следващия ден.

Марк: Аз съм доста срамежлив дори и сега, когато съм на 22, а тогава бях на 15, така че бях нервен. Но това беше сбъдната мечта. Изпратиха ми имейл, в който ми съобщаваха, че съм спечелил през пролетта, а церемонията беше чак през есента, така че прекарах шест месеца, без да мога да кажа на никого.

Разбира се, участвал съм и в други конкурси и не съм получавал награди. Едно от най-хубавите неща във фотографията е нейната субективност. Една и съща снимка може да се хареса на някои хора и да не се хареса на други – конкурсите са едни и същи. Журито трябва да хареса твоята снимка повече от снимките на другите участници, но това не означава, че тази снимка е по-добра или по-лоша от другите.

Подобно на фотографията на дивата природа, фотоконкурсите изискват постоянство. В снимането на дивата природа е много важно да бъдете упорити, защото по-често животните не се появяват и се връщате вкъщи без никакви снимки. Но, ако се постараете и търсите желаната снимка, в крайна сметка имате повече шансове да я заснемете, отколкото ако си останете вкъщи.

Мишел: Бях наистина изненадан. Когато бях млад фотограф, гледах с възхищение победителите в ?Млад фотограф на дива природа на годината“. Много е приятно и ласкателно да мога да кажа, че моите снимки са избрани сред най-добрите в света.

Постоянството е ключът, не трябва да спирате да се опитвате. Аз съм оптимист и съм доста упорит, така че, ако не видя животно в красивата светлина, която търся, продължавам с надеждата да дочакам сцената на мечтите си. Имаше една снимка, която изпращах в продължение на три години на различни конкурси и никога не бе избрана до 2014 г. – това беше снимка, която наистина харесвах и смятах, че има добър потенциал.

Как се отрази победата в конкурса на кариерата ви като фотограф на дивата природа?

Мишел: Снимам по усет, без да разсъждавам твърде много кое ще се получи и кое – не. Не създавам сцените си, просто се възползвам от мига. Срещите с дивата природа ми позволяват да уловя своите усещания, когато се изправя лице в лице с диво животно.

Марк: Все още не забелязвам обединяващ стил във всичките си снимки. За всяко животно се опитвам да постигна изображения в различни стилове, някои по-документални, а други по-художествени, някои черно-бели, други цветни, някои в близък план, други показващи местообитанието им. Най-много се интересувам от заснемането на гръбначни животни: бозайници, птици, влечуги, земноводни. Трябва да ги познавате, да знаете техните навици и къде да ги намерите.

Марк: Да. Има грешки, които продължавам да правя. Например ако има животно, което много искам да снимам, ставам нервен и се опитвам да се приближа. Така понякога то избягва и не успявам да го заснема.

Мишел: За мен е чакането на животните. Нужни са богати познания за дивите животни и много търпение, за да ги наблюдавате, без да ги обезпокоите. На това се научих в много ранна възраст. Аз съм изключително търпелив във всичко, което означава, че не се разочаровам лесно и винаги оставам оптимист.

Мишел: Младите фотографи много бързат да получат безброй харесвания на своите снимки в социалните мрежи. За мен това съревнование трябва да спре, защото когато искаш все повече и повече, в крайна сметка правиш нещо, което смущава животните.

Марк: Най-трудната част е да намериш някой, който да те заведе на подходящо място. Имах късмет, че родителите ми се интересуват от планини и животни, но имам приятели, които нямат тази възможност. Ако живеете в голям град като Барселона, е по-трудно да видите голямо разнообразие от животни.

Мишел: Учете, четете и опознайте животните, преди да ги снимате. Това е много важно. Животните и околната среда трябва да бъдат спокойни и да не бъдат смущавани. Ако подплашите животното само за да го снимате, ще превърнете фотографията в грозно занимание.

Марк: Снимайте каквото ви харесва, както ви харесва. Ако искате да снимате в черно-бяло, направете го. Ако искате да снимате с телеобектив, направете го. Не правете снимките, които смятате, че са подходящи – направете снимките, които искате да направите.


Автор на текста Рейчъл Сегал Хамилтън